какво има наоколо

Какво има наоколо

Най-източната част на Родопите е територия, все още незасегната от масов туризъм и предприемачески интереси. Там все още могат да се видят красиви пейзажи и автентични селца, в които времето сякаш е спряло. Селата в община Ивайловград, в непосредствена близост до границата с Гърция, са малки и отдалечени едно от друго. До някои от тях водят само черни пътища и зимно време остават напълно откъснати от света. Част от тях приличат на истински архитектурни резервати - къщите са строени от камък или кирпич, запазили са някогашната си фасада. Улиците са празни, много от сградите отдавна са необитаеми, но все още носят белези на миналото, стари социалистически табели с лозунги от други времена. Някои села вече са почти необитаеми, хората са си тръгнали оттук преди почти половин век, оставяйки след себе си запустели кирпичени къщи, призрачни вещи и сюрреалистични пейзажи. В други все още има живот и запазени исторически обекти, с които се надяваме да привлечем любознателни туристи.

Вила Армира Античната вила е била издигната в долината на р. Армира, десен приток на р. Арда, през втората половина на І век сл. Хр. от виден тракийски аристократ като център на голямо поземлено владение. Най-богатият частен дворец от римско време днес е най-посещаваният обект в Ивайловградско.	Язовир Ивайловград Третият язовир от водно-електрическата каскада “Арда” на река Арда е построен през 1964 година и един от най-живописните в България. Крайбрежието на язовир "Ивайловград" е потънало в зеленина и е с голям потенциал за развитие на туризъм и водни спортове. Тук се лови сом, шаран, бяла риба, костур, кефал, червеноперка, уклей и други сладководни видове риба.	Лютица Една от най-добре запазените български средновековни крепости и една от най-големите в Източните Родопи - разположена е на площ от 26 дка. Известна е още с имената „Мраморният град“ и „Цитаделата на Калоян“. Разрушавана е многократно‚ а в сегашния си вид е построена през 12–13 век.
Църква „Св. Св. Константин и Елена” Църквата е построена през 1806 г. от християните в село Долно Луково изцяло от дарения. Издигнали я за 7 дни, за да спазят султанския указ, че духовен храм с изграден покрив не се разрушава. Градежът на църквата е от плоски речни камъни. Казвали, че строят обор за животни. Нямало нито прозорци, нито камбанария. Свещниците са от дялан камък, а иконите са онези, които хората вземат със себе си, бягайки от чумата през Бяла река. От 1992 г. храмът е обявен за паметник на културата.	Атеренски мост На 7 км. югозападно от квартал Лъджа, Ивайловград, на река Армира (наричана Атеренска в горното си течение), се намира късносредновековния Атеренски мост. Той е обявен за археологически паметник на културата с местно значение. В сегашния си вид съоръжението датира от XVI в., но съществуват предположения, че оттук е минавал древен римски път за Беломорието, а по-късно мостът е имал връзка и с укрепения град-крепост “Лютица”. Ако тръгнете пеш към Лютица, ще минете по него.	Манастирска църква"Св.Петър и Павел" Църквата в с.Ламбух е кацнала върху височина с изключително красива гледка към яз.Ивайловград. Тя е единствената запазена постройка от историческия манастир, трикорабна псевдобазилика с големи размери, изградена от камък с малка пристройка-училище пред главния вход. Манастирът е възстановен през 1814 г. с помощта на еснафите на търговците на добитък и симидчиите, но през 1913 е ограбен и разрушен. Днес на храмовия празник Петровден местните хора правят курбан и събор.
Мандрица Селото е основано през 1636 г. от трима братя - преселници албанци християни, които били мандраджии и снабдявали с продоволствие османската войска. В Мандрица са запазени стари големи триетажни кирпичени къщи, както и тухлени къщи в гръцки стил, отлични представители на тракийската архитектура с резбовани тавани, балкони от ковано желязо и колонади.	Свирачи От незапомнени времена на 15 август, на празника Успение Богородично, чудодейната икона на Света Богородица от храма"Свети Димитър" в с.Свирачи оживява. Мистичната "игра" на иконата е част от ритуал с над 150-годишна история. След сутрешната литургия иконата се сваля от иконостаса и се дава в ръцете на тези, които искат да я докоснат. В повечето случаи иконата не помръдва, но в ръцете на своите избраници тя сякаш оживява, нанасяйки удари по телата им.	Тахан Яхнаджийството е бил традиционен занаят за Ивайловградско през 18 и 19 век. Той е свързан с преработването на сусам и добиването на сусамово олио и тахан. Днес традицията е съхранена от семейството на Йордан Каракехайов, който наследява занаята от своя баща и построява таханджийница в Ивайловград. В една таханджийница е много важно да има добра пещ, защото добива на хубав тахан е в майсторлъка на изпичането на сусамово семе, споделя той. Не си тръгвайте, без да го опитате!